| 0 коментара

РЕЛЕФ
В тази тема въпросите са маркирани с черно и под тях се дават верните отговори. Вариантите към даден въпрос се дават в скоби след него
СЪЩНОСТ
Посочете вярното твърдение (определение). Релефът е:
- съвкупност от формите на земната повърхнина, които са различни по очертания, височина, произход и геоложко развитите.
Релефните земни форми са резултат от:
- вътрешните и външни земни сили
Значението на релефа се изразява във:
- оказва влияние върху природните компоненти
- н.в., пространственото разположение на едрите форми на релефа и тяхната разчлененост влияят върху валежите и температурата, което определя вертикалната зоналност на климатичните, растителните , почвените пояси и животинския свят
- с едрите форми на релефа е свързан и ходът на хидроложките елементи, на водосборните елементи и транзитността на реките
- от особеностите и разположението на релефа зависи заселването на населението, формирането на селищата, строителство на пътищата и стопанските обекти
Към ендогенните / екзогенните релефообразуващи процеси се отнасят:...................................
Какво е разпределението на релефните форми в морфографско отношение
- редуване от север на юг земи с:
= равнинно – хълмист
= планинско – котловинен
= низинен
= високопланински
Каква е посоката на простиране на релефните форми
- запад – изток, с второстепенно значение северозапад – югоизток
В каква посока намалява надморската височина на основните морфоструктури
- запад – изток (с изключение на Дунавската равнина)
На колко хипсометрични пояса се разделя страната в зависимост от н.в.
- на 5
На надморска височина от .....до ....... е разположен .......... пояс (..пояс е разположен на ................... н.в.)
- отговорът от ПТ в приложението
Кой височинен пояс заема най-голяма площ от територията на страната
- равнинно – хълмистия – 41%
Кой височинен пояс заема най-малка площ
- високопланинският – 2,5%
Кои части (райони) от страната попадат (се намират, се отнасят) към ................пояс
- отговорът от ПТ в приложението
ПАЛЕОГЕОГРАФСКО РАЗВИТИЕ
От какво е обусловен всеки тип релеф
- от определени геоложки структури, формирани от различни тектонски движения, проявили се от геоложката история на територията на България
Кое определя многобройните и активни тектонски движения протекли на територията на България
- България е част от тектонска зона между две литосферни плочи – Евроазиатска и Африканска
С какво е свързано палеогеографското развитие
- с движение на земната кора и формиране на геоложката основа на България
За какъв период е формиран геоложкия строеж на българските земи
- 3,5 млрдг.
През кои геохроноложки етапи преминава развитието на земите на страната
- докамбрий
- палеозой
- мезозой
- неозой
= палеоген
= неоген
Кои са трите главни етапа в развитието на релефа на България
- донеогенски
- неогенски
- кватернерен
С какво се характеризира
- донеогенския етап
= най-продължителен
= тогава се образуват главните тектонски структури в България
- неогенски
= характеризира се със силни издигания, обхванали днешните западни и средни части
= в края на етапа се осушават езерата, обхващащи грабеновидни понижения – ГТН, ЗК, котловините по долините на р. Струма и р. места
- кватернерен
= през този етап се оформя окончателно съвременния релеф на България – речната мрежа, речните и морски тераси, ледниковите форми в Рила и Пирин, денудационните заравнености по планините
През кой етап
- се активира Каледено – Херцинския нагъвателен цикъл - палеозой
- започва Алпо – хималайското нагъване - мезозой
- окончателно се нагъва Стара планина - неозой
- се оформя Средногорието - мезозой
- се внедряват гранитните плутони в Родопския масив палеозой
- се образуват плитки езерни басейни и се създават условия за образуване на лигнитни въглища – през неотектонския – плиоцен
- се заледяват високите части на Рила и Пиринпрез кватернера (плейстоцена)
- се образува льосова покривка в Дунавската равнина - плейстоцена
- се оформя съвременния релеф – през кватернера
С кой етап е свързано ............................
- виж отговорите в обратен ред – оранжевосиньо
С ...етап е свързан .........................
- виж отговорите в обратен ред – оранжевосиньо
Допълнителна таблица за оббощена информация за палеогеографското развитите / по УНСС/
Основни етапи в палеогеографското развитие
Донеогенски Неогенски Кватернерен
- образуват се главните тектонски единици – Мизийската плоча и част от Балканидите
- започва да се формира седиментна покривка на Мизийската плоча
- проявява се активна магмена и вулканска дейност
- появява се топлолюбива растителност, по-късно се овъглява – антрацитни въглища в Свогенския басейн
- плитко море залива Дунавската равнина (отлагат се варовици, мергели, глинести пясъци)
- през втората половина на неогена се образуват отделни блокове на Ст.планина, Витоша, Рила, Пирин и др.
- образуват се плиоценски басейни във Видинско, ломско, Плевенско, Задбалканските котловини (образуват се дебели наслаги от пясъци и глини и лигнитни въглища в Ломската депресия, Софийското поле и др.
- в края на етапа се оформят съвременните очертания на едрите форми на релефа
- оформя се съвременния релеф
- активизира се ерозията и заедно с всичането на реките се образува съвременната долинна мрежа
- образува се льосовата покривка в Дунавската равнина
- климатът застудява и високите части на Рила и Пирин се заледяват (образуват се ледникови форми)
- най-важното събитие е появата на човека

ВИДОВЕ СКАЛИ
Кои са доказателствата за развитието на релефа през различните геоложки ери
- по състава, възрастта и произхода на различните видове скали
Кои са видовете скали, разкрити на територията на България
- магмени
- седиментни
- метаморфни
Какъв произход имат магмените скали
- вулкански
Какъв произход имат седиментните скали
- утаечен, свързани са със стари водни водни басейни
Какъв е произхода на метаморфните скали
- вулкански, свързани с преобразуване на магмени и седиментни под влияние на висока температура и налягане
На какви два вида скали се делят магмените скали
- интрузивни и ефузивни
Кои са интрузивните (ефузивните) магмени скали (Кои от изброените скали са магмени, седиментни, метаморфни)
- отговорът е в помощна таблица от план - структурата, като допълнителни примери ползвайте и таблицата по-долу


Магмени скали Седиментни скали Метаморфни
Интрузивни Ефузивни
гранит липирит брещчи гнайси
сиенти трахит конгломерати амфиболити
диорит андезит варовици кварцити
габро базалт креда филити
монцонит риолит пясъчници мрамори


диабаз доломити слюдени шисти




глини лиски




льос


Магмените скали изграждат релефа на
- Рила, Пирин, Родопи, Витоша, Средногорие, Странджа
Кои части от територията на страната изграждат седиментните скали
- ДР, Предбалкан, ГТН, Бургаска низина, Източна Стара планина, Източни Родопи
Метаморфните скали са разпространени в:
- планинските райони на Южна България – Рила, Пирин, Западни Родопи, Осогово – Беласишка планинска редица
МОРФОСТРУКТУРИ
Морфоструктурите са
- големи форми на релефа, образувани под въздействието на ендогенни сили, в строежа на които ясно се отразяват геоложките структури
Кои са морфоструктурите в България (Какъв е типа релеф на................)
- Мизийска плоча – плациден релеф
- Балканиди (Старопланинска област) – юротипен гънков релеф, представен от антиклинали и синклинали
- Краищиди (Краищенско – Средногорска област) – разломен релеф, представен от котловини и планински редици
- Рило родопска област (масив) – блоково – разломен релеф (строеж), представен от грабенови котловини по долините на р. Струма и р. Места и хорстови планини

СЪВРЕМЕННИ ЕНДОГЕННИ ПРОЦЕСИ
Кои ендогенни процеси имат релефообразуващо значение за територията на страната
- земетресенията и съвременните вертикални движения на земната кора
Кои територии в страната са с най-силни колебателни движения, изразени в издигане на земната кора
- Рило – родопския масив – 4 – 5 мм/год
- Централна стара планина –
- Предбалкана
- Севернобългарска подутина – до 3 мм/год.
Кои територии в страната са с най-силни колебателни движения, изразени в потъване на земната кора
- Бургаската низина – 3,5 мм/годишно
- ГТН
- Ломска Депресия
Защо България е в активна земетръсна зона
- Намира се в Средиземноморската – трансазиатска земетръсна зона

ЕКЗОГЕННИ ПРОЦЕСИ
Кои процеси оказват моделираща дейност върху големите морфоструктури
- екзогенните процеси
От какво зависи интензитета и географското разпространение на екзогенните процеси
- с проявата на зоналността и азоналността на територията на страната
Кои са екзогенните процеси (Кои от изброените процеси са екзогенни)
- изветряне, денудация, ерозия, екзарация, абразия, дефлация, карстови процеси
За кои райони от страната са характерни .................. процеси
.........................(скални форми) са в резултат на .................... процеси (- В следствие на ........процеси са се образували .....(скални форми)
- отговорът в приложението от физическа география – стр.3, ПТ 4
- .........................процеси са резултат от разрушителната дейност на ................................
При изветрянето и денудацията се получават:
- каменни реки на витоша, скални пирамиди при Мелник, сипеи в планините
Денудационно - гравитационните процеси образуват:
- свалчища по черноморски идунавски бряг, срутища в планините
Ерозионно - акумулатимните процеси образуват
- ерозионни бразди и ровини в дунавската равнина, речни долини, крайбрежни низини
Колко процента от територията на страната са засегнати от ерозионно – акумулативните процеси
- 70%
Колко процента от територията на страната е засегната от карстовите процеси
- 25%
Екзарационни процеси = глациални процеси = Действие на ледниците - причина са за ледниковите форми
Конкретните примери на скални образувания от различните видове екзогенни процеси дайте от ПТ 4 / стр.3 от приложението към книжката от физическа география
ПОМОЩНА ТАБЛИЦА ЗА ЕРОЗИОННИ ПРОЦЕСИ
Процес - определение Форми Общи райони на разпространение
Изветрителни – проявяват се чрез мразово изветряне, в резултат на което се натрупва скален материал
Под силата на тежестта се образуват:
- каменни реки
- сипеи и сипейни покривки
- скални пирамиди


високопланинските райони на Рила, Пирин, Витоша, Стара планина
Денудационно – гравитационни – стоят в основата на образуване на свлачища и срутища Свлачища
- Черноморско крайбрежие – Варненско и Добруджанско
- Дунавско крайбрежие – Оряхово, Никопол, Тутракан
- Софийска котловина
- Кюстендилска котловина

-
Срутища – характерни за стръмните и разломно обусловени склонове
- южностаропланински
- севернородопски
- склонове на Рила, Пирин, Осогово
Ерозионно – акумулативни – проявяват се чрез плоскосна и линейна ерозия
- ждрела
- каньони
- проломи
примери от ПТ 4 / стр.3 – приложението на физическа гегорафия
- Най-силно проявени в обезлесените райони на
= Източна Стара планина
= Сакар
= Източни Родопи
= Огражден
= Малешевска планина
Абразионни процеси – проявяват се в резултат на разрушителната и акумулативна дейност на морската вода
- морски тераси
- плажови ивици
- клифове
Черноморско крайбрежие







Карстови процеси – имат азонално направление. Проявяват се в резултат на взаимодействие на течаща вода с карбонатни скали







- кари
- валози
- ували
- понори
- пещери
примери от ПТ 4 / стр.3 – приложението на физическа география







- Предбалкана
- Западна Стара планина
- Пирин
- Западни Родопи
- Сакар
Екзарационни процеси – свързани с разрушителната и акумулативна дейност на ледниците през плеистоцена в Рила и Пирин
- циркуси
- трогови долини
- морени
- Рила
- Пирин


Дефлационни процеси – контролират се от силата на вятъра дюни Южно Черноморие
льосонавяване през плейстоцена Дунавска равнина
Най-високите водопади в България
водопад
Височина на пада (м)
Местоположение
1. Райско (Калоферско) пръскало
125
р. Пръскалска, Калоферска Стара планина
2. Видимско пръскало
80
р. Видима, Калоферска Стара планина
3. Полска Скакавица
70
р. Големи дол, Земенски пролом
4. Кадемлия
60
р. Кадемлийска, Стара планина (северно от Мъглиж)
5. Сувачарско
54
р. Сувачарско дере, Троянска Стара планина, южен склон
6. Горица
40
р. Горица, Рила, ляв приток на р. Джерман
7. Карловско пръскало
30
р. Джендемска, Калоферска Стара планина
8. Скакалото
30
ляв приток на р. Чепеларска, Родопите, с. Орехово
9. Костен камък
30
с. Орехово, Смолянско

ГЕОМОРФОЛОЖКИ ОБЛАСТИ В БЪЛГАРИЯ
ГЕОМОРФОЛОЖКИ ОБЛАСТИ - въпросите отговаряйте като ползвате таблицата по-долу

Кои са геоморфоложките области в България
Към коя морфоструктура принадлежи ................област
- отговор от ПТ 2 / стр.3 от приложението за физическа география
Например: Преходната планинско - ктоловинна геоморфоложка област вклюва:
- Задбалкански котоловини, Средногорие, Краище, Горнотракийска - Тунджанска област, Бургаска низина и Странджа - Сакар
В Дунавската равнина Не попадат следните обекти ИЛИ Коя от котловините не се отнася до Задбалканските / Краището ИЛИ Кой от върховете не ев Рила / Пирин / Стара планина и други
- ето такива въпроси налагат да се знае таблизата по-долу. Ползвайте задължително атлас при ученето й.
ДУНАВСКА РАВНИНА
ЗАПАДНА ДР (между долината на р. Тимок и вододела на Вит и Искър)
  • Брегово-Новоселска низина
  • Видинска низина
  • Арчарска низина
  • Орсойска низина
  • Долноцибърска низина
  • Козлодуйска низина
  • Островска низина
  • Чернополска низина


СРЕДНА ДР (между вододела на Вит и Искър и р. Янтра)
А) низини
  • Койнарска
  • Долномитрополийска
  • Осъмска
  • Беленска
  • Вардимска
Б) плата:
  • Плевенски височини
  • Тученишко плато
  • Свищовско – Беленско плато


ИЗТОЧНА ДР (между р. Янтра и Черно море)
А) низини:
  • Бръшлянска (Мартенска, Сандровска, Побрежие)
  • Айдемирска (Силистренска)
Б) плата:
  • Шуменско плато (вр. Търнов дял – 502 м)
  • Лилякско плато
  • Стана
  • Сърта (Войводско)
  • Самуиловски височини
  • Провадийско плато
  • Самуиловски височини
  • Роякско плато
  • Лудогорско плато
  • Добруджанско плато
  • Разградски височини
  • Франгенско плато
    • Момино (Авренско)
СТАРОПЛАНИНСКА ОБЛАСТ
ПРЕДБАЛКАН
ЗАПАДЕН (на запад от долината на р. Малък Искър и на СИ р. Вит)
  • Връшка чука
  • Бабин нос (вр. Бабин нос – 1108 м)
  • Венеца (Столова планина)
  • Широка планина
  • Веренишко бърдо
  • Пъстрината
  • Милин камък
  • Веслец
  • Гола глава
СРЕДЕН (между долината на р. Малък Искър и р. Стара)
  • Лакавица
  • Драгоица
  • Микренски височини
  • Ловчански височини
  • Деветашко плато
  • Севлиевски височини
  • Плато Стражата
  • Търновски височини
  • Габровски височини
  • Еленски височини
Василашка планина (вр. Васильов – 1490 м)
ИЗТОЧЕН (между р. Стара и Черно море)
  • Лиса планина (вр. Големия Сакар – 1054 м)
  • Антоновски височини
  • Драгоевска планина
  • Преславска планина


СТАРА ПЛАНИНА
ЗАПАДНА (между Белоградчишкия и Златишкия проход)
  • Врачанска планина
  • Светиниколска
  • Чипровска планина (вр. Миджур – 2168 м)
  • Берковска (вр. Ком – 2016 м)
  • Козница
  • Понор
  • Голяма планина
  • Било планина
  • Етрополска
  • Мургаш
  • Софийска планина
  • Ржана планина
  • Мургаш


СРЕДНА (между Златишкия проход и прохода Вратник)
  • Златишко – Тетевенска (вр. Вежен – 2198 м)
  • Шипченска планина (вр.Св. Никола (вр.Шипка) – 1326 м)
  • Калоферска планина (вр. Ботев – 2376 м; вр. Левски – 2166 м; вр. Триглав – 2276 м; вр. Купена – 2169 м)
  • Троянска планина
  • Тревненска
  • Елено-Твърдишка планина


ИЗТОЧНА (между прохода Вратник и Черно море)
  • Котленска
  • Еминско-Камчийска
  • Сливенска (вр. Българка – 1181 м)
  • Върбишка
  • Карнобатска
  • Айтоска
  • Върбишка


ПРЕХОДНО – ПЛАНИНСКО КОТЛОВИННА ОБЛАСТ
1. ЗАДБАЛКАНСКИ КОТЛОВИНИ
котловина
Надм. Вис.
От коя река се отводнява
1. Бурелска (Габерска)
  • Бърложнишка седловина
2. Софийска
  • Негушевски рид
3. Саранска
  • Опорски рид
4. Камарска
  • Гълъбец
5. Златишко – Пирдопска
  • Козница
6. Карловска
  • Стражата (Кръстец)
7. Казанлъшка
  • Межденика
8. Твърдишка и Щивачевска
9. Сливенска
10. Карнобатска
11. Айтоска
550 м

550 м

650 м

800 м

750 м

400 м

350 м


150 м
100 м
55 м


Габерска река

Искър

Макоцевска

Горнокамарска река

Тополница

Стряма

Тунджа


Тунджа и нейни притоци
Мочурица
Айтоска
2. СРЕДНОГОРИЕ
Витошко Средногорие (Завалско – Планска планинска редица) – на запад от р. Искър
  • Завалска
  • Вискяр
  • Люлин
  • Витоша (вр. Черни връх – 2290 м)
  • Плана

Средна гора:
1. Ихтиманска Средна гора – между р. Искър на запад и р. Тополница на изток
= рида Шумнатица
= Септемврийски рид
= Лозенска планина
2.Същинска Средна гора (вр. Голям Богдан – 1604 м) – между р. Тополница на запад и р. Стряма на изток
3.Сърнена Средна гора (вр. Голям Братан – 1236 м) – между р. Стряма на запад и р. Тунджа на изток

Бакаджишко – Хисарско Средногорие – на изток от р. Тунджа до периферията на Бургаската низина
3. КРАИЩЕ
Котловинни редици
Планински редици
1. Трънско-Пернишка
= Трънска (Знеполе) – отводнява се от р. Ерма)
= Брезнишка – от р. Конска
= Пернишка – от р. Конска и р. Струма
2. Дивлянско-Радомирска
= Дивлянска – от р. Дивлянска
= Радомирска – от р. Струма (между Радомирската и Кюстендилската – Земенски пролом)
3. Каменишко-Долнобанска
= Кюстендилска (500 м) – от р. Струма
= Горнодупнишка (Сапаревска – 500 м) – от р. Джерман
= Самоковска (900 м) – от р. Искър
= Долнобанска (650 м) – от р. Марица


1. Руйско – Верилска
= Руй (вр. Руй – 1706 м)
= Любаш
= Голо бърдо
= Верила
= Черна гора
2. Милевско – Конявска
= Милевска
= Земенска
= Конявска
= Кървав камък (вр. Било – 1736 м)
= Лисец
= хълм. обл. Разметаница


4. ГОРНОТРАКИЙСКО – ТУНДЖАНСКА ПОДОБЛАСТ
1. Западна (Пазарджишко – Пловдивско поле) – отводнява се от р. Марица; ср.н.в. – 168 м
2. Средна (Старозагорско поле)
3. Източна - Среднотунджанско поречие
= Ямболско поле
= Елховско поле
= Светилийски възвишения
= Манастирски възвишения
5. БУРГАСКА НИЗИНА
6. САКАРО – СТРАНДЖАНСКА ПОДОБЛАСТ
  • Сакар (вр. Вишеград – 856 м)
  • Странджа (вр. Градище – 710 м на бълг. Територия)
  • Дервентските възвишения
РИЛО – РОДОПСКА ОБЛАСТ
1. ОСОГОВО – БЕЛАСИШКА ПЛАНИНСКА РЕДИЦА И ДОЛИНАТА НА РЕКА СРЕДНА СТРУМА
планини
котловини
  • Осогово (вр. Руен – 2251 м)
  • Влахина
  • Малешевска
  • Огражден
  • Беласица (вр. Радомир – 2029 м; вр. Тумба – 1880 м)
  • Хълмистата област Пиянец
1. Долнодупнишка
2. Благоевградска
  • Орановски пролом
3. Симитлийска
  • Кресненски пролом
4. Санданско – Петричка
  • Рупелски пролом
2. РИЛО – ПИРИНСКА ПОДОБЛАСТ
планини
котловини
1. Рила – север: Боровецка седл.; юг: седл. Предела; Дели се на 4 дяла:
  • Мусаленски (Източна част)
= вр. Мусала (2925 м)
= вр. Иречек (2852 м)
  • Скакавишки (Средна част)
= вр. Черна поляна (2716 м)
  • Мальовишки (Северозападна част)
= вр. Мальовица (2729 м)
  • Капатнишки (Югозападна част)
= вр. Ангелов връх (2643 м)
2. Пирин – север: седл. Предела; юг: Парилската седл.; Дели се на 3 дяла:
  • Северен Пирин
= вр. Вихрен (2914 м)
= вр. Кутело І (2908 м)
= вр. Кутело ІІ (2907 м)
  • Среден Пирин
= вр. Орелек (2099 м)
  • Южен Пирин
= вр. Свещник (1973 м)
3. Славянка – Гоцев връх (2212 м)
4. Стъргач
По долината на река Места:
1. Разложка котловина – 900 м
  • Моминоклисурски пролом
2. Гоцеделчевска котловина – 350 м
  • Хаджидимовски пролом
3. ЗАПАДНОРОДОПСКА ПОДОБЛАСТ
4. ИЗТОЧНОРОДОПСКА ПОДОБЛАСТ
  • Чернатица (вр. Голям Персенк – 2091 м)
  • Дъбраш
  • Баташка (вр. Баташки Снежник – 2086 м)
  • Сюткя (вр. Голяма Сюткя – 2186 м)
  • Мурсалица (вр. Голям Перелик – 2191 м)
  • Добростан

  • Ардински дял
  • Гюмюрджински снежник (вр. Вейката – 1463 м)
  • Мъгленик
  • Жълти дял (вр. Алада – 1241 м)
  • Стръмни рид
  • Чуката
  • Гората
  • Ирантепе
  • Сърта
  • Циганско градище (вр. Циганско градище – 1827 м)

................ област обхваща ................ (Кои земи от територията на страната обхваща ............. област

................форми са характерни за ..........геоморфоложка област (Кои форми на релефа са типични за .............. област)

Кои са геоморфоложките подобласти на ......област (....подобласт принадлежи към ..геоморфоложка област)
В Горнотракийската низина / Дунавската равнина / Рило - родопската област и други са разположени градовете ........
Кои от планините не са разположени в Южна България / северна България

СТОПАНСКА ОЦЕНКА
В какво се изразява разрушителната стопанска дейност върху релефа
- образуват се негативни форми на релефа
Какви форми на релефа се образуват в резултат на разрушителната стопанска дейност
- изкопи, кариери, котловани
Изкопите, кариерите и котлованите са в резултат на
- разрушителната антропогенна дейност
Какви форми се образуват от акумулативната стопанска дейност
- насипи, табани
Къде най-много са разпространени формите в резултат на разрушителната и акумулативната стопанска дейност
- ГТН и Софийското поле